По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървава следа
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.
Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите... ...