Пълзя към светлината
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървава следа
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.
Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите...
Довиждане от мен, че ще пълзя
след залеза, за да настигна слънцето.
Оставям спомен, кървава следа,
че буден съм... а пък живея в сънищата...
04.08.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
