mislitel (Георги Каменов)
1147 11108
5.08.2023 г., 9:47 ч.

Пълзя към светлината 

  Поезия » Философска, Друга
281 3 9
 
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървава следа
бележат пътищата ни, като мастило.

Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.

Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите...

Довиждане от мен, че ще пълзя
след залеза, за да настигна слънцето.
Оставям спомен, кървава следа,
че буден съм... а пък живея в сънищата...

04.08.2019.
 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Жени.
  • Не знам колко сме "будни" и колко "сънуваме"...
    Поздрави, Георги!
  • Мерси. Даниела.
    Мислих да е пълзинето към изгрева и да го срещам, но се отказах от този вариант.
  • формулата й не е открита, Георги, но е неофициално патентована и приложена най-вече в България...
    "...Довиждане от мен, че ще пълзя
    след залеза, за да настигна слънцето"... Надявам се, много се надявам! И те поздравявам за поетичната ти творба!
  • Мерси, Иване.
  • Трудно е... но все пак вървим, важно е, че пътят е към светлината! Поздрав, Георги!
  • Зарадва ме, Ничка.
    Чак такива претенции нямам, Лили, но благодаря за високата оценка.
  • “а другото... е скрито от очите...”. Такива стихове остават във времето!
  • Помня го този стих!
    Поздрави и тук, Гош!
Предложения
: ??:??