8 sept 2024, 0:24

Пън

  Poesía
566 1 0

В летен ден някъде в гората

бях заспал на поляна непозната!

Сънувах сън , че превърнал съм се в пън

минеше ли някой покрай мен

спъваше се, падаше и ставайки казваше:

Ти си много гаден пън-

от къде се взе гнил, кютюк скапан?

Ругаеха ме всички те на глас-

нали за тях пъна бях аз...

Но съня ми в райската градина ме заведе

на една поляна тиха и зелена .

Ароматни, ухаещи цветя, дръвчета черешови

круши сочни, златни ябълки отрупани с плода.

Някак сладко там ми се прияде

седнах в тревата, и поисках златна ябълка една!

Проговори тя, с човешки говор-

за плод ли ме помоли - човече ти греховен?

Ще ти дам да вкусиш плода от мен

но помни, че пън ще си останеш всеки твой ден!

Много гладен бях, вкусих без да мисля аз

румена червена, златна ябълка неземна!

Магия пусна тя в мен, съня ми се превърна в надежда!

Пън се съживи , филизи разлисти и дръвник в дърво превърна !

Красиви цветове по клоните се пуснаха

чудех се, какво е туй дърво омайно чудно?

Вече другите в мен се взираха, спираха и коментираха-

виж го пича готин, как превърна пъна в дървото?

Тръгваха си, а на мен пожелания оставяха-

дано изсъхне та пън отново кух да стане!

Други белеха по ствола ми кората ,

с острите ножове, издълбаваха си имената!

Почнах да разбирам думите на ябълката:

Завистта със злоба хорска , клоните нарязва

сече човек , пън да стане покрит с храсти!

Това е искала, ябълката златна, да ми каже...

 

пан

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Тихомиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...