В летен ден някъде в гората

бях заспал на поляна непозната!

Сънувах сън , че превърнал съм се в пън

минеше ли някой покрай мен

спъваше се, падаше и ставайки казваше:

Ти си много гаден пън-

от къде се взе гнил, кютюк скапан?

Ругаеха ме всички те на глас-

нали за тях пъна бях аз...

Но съня ми в райската градина ме заведе

на една поляна тиха и зелена .

Ароматни, ухаещи цветя, дръвчета черешови

круши сочни, златни ябълки отрупани с плода.

Някак сладко там ми се прияде

седнах в тревата, и поисках златна ябълка една!

Проговори тя, с човешки говор-

за плод ли ме помоли - човече ти греховен?

Ще ти дам да вкусиш плода от мен

но помни, че пън ще си останеш всеки твой ден!

Много гладен бях, вкусих без да мисля аз

румена червена, златна ябълка неземна!

Магия пусна тя в мен, съня ми се превърна в надежда!

Пън се съживи , филизи разлисти и дръвник в дърво превърна !

Красиви цветове по клоните се пуснаха

чудех се, какво е туй дърво омайно чудно?

Вече другите в мен се взираха, спираха и коментираха-

виж го пича готин, как превърна пъна в дървото?

Тръгваха си, а на мен пожелания оставяха-

дано изсъхне та пън отново кух да стане!

Други белеха по ствола ми кората ,

с острите ножове, издълбаваха си имената!

Почнах да разбирам думите на ябълката:

Завистта със злоба хорска , клоните нарязва

сече човек , пън да стане покрит с храсти!

Това е искала, ябълката златна, да ми каже...

пан