Пъртина в полето

11 ene 2019, 15:31

Poesía » Del paisaje

348 1 1

Небето изсипа снежинки-

нарязани бели дантелки.

И сякаш натрупа годинки,

завързани с бели корделки.

Белеят на моето рамо

и мокрят ми черна кошуля.

Във мен се надига не само

възторг, но и весел се пуля.

Замлъкнал пък Шаро на двора,

уплашен скимтене започва.

И скри се наежен в обора,

остави оголена почва.

Замлъкнаха всичките птици.

Утихна водата в дерето.

С кокилите- мойте чепици,

оставих пъртина вполето...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vladetoned (Владислав Недялков)

2019-01-14T20:51:38+02:00

Много хубаво описваш една трогателна зимна картина, Кольо! Силни аплодисменти!