Пъртина в полето

Небето изсипа снежинки-

нарязани бели дантелки.

И сякаш натрупа годинки,

завързани с бели корделки.

Белеят на моето рамо

и мокрят ми черна кошуля.

Във мен се надига не само

възторг, но и весел се пуля.

Замлъкнал пък Шаро на двора,

уплашен скимтене започва.

И скри се наежен в обора,

остави оголена почва.

Замлъкнаха всичките птици.

Утихна водата в дерето.

С кокилите- мойте чепици,

оставих пъртина вполето...