Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.
Белеят на моето рамо
и мокрят ми черна кошуля.
Във мен се надига не само
възторг, но и весел се пуля.
Замлъкнал пък Шаро на двора,
уплашен скимтене започва.
И скри се наежен в обора,
остави оголена почва.
Замлъкнаха всичките птици.
Утихна водата в дерето.
С кокилите- мойте чепици,
оставих пъртина вполето...
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
