f_e_l_i_n (Мечтателка)
105 167
1 ago 2008, 12:50

Първа класа 

  Poesía » De humor
659 0 2

Първа класа

 

Чуй ме, скъпа, и то добре:

не си с нищо по-добра от мен,

ти си най-долното стъпало,

по което всеки ден ще стъпвам.

 

Ти с нищо не ме превъзхождаш,

просто не си на моята висота.

Нямаш моето тяло, моя ум,

мъжете не се заглеждат по теб.

 

От двете ни аз съм първа класа,

докато ти, за твое съжаление, винаги си втора.

Не можеш да се сравняваш по нищо с мен –

нямаш моя ум, моя интелект.

 

Аз съм супер, аз съм първа класа,

аз съм жена, но жена за милиони,

мен, скъпа, жените като теб ме мразят,

защото имам любов споделена,

която искат да ми отнемат.

 

(На всички жени, които искат да станат любовници на женен, сгоден или въобще – да разрушат нечие щастие. Безкрайно подло е да се месиш там, където явно нямаш никаква работа.)

 

 

Гр. Хасково

27.05.2006 г./ 21.00 ч.

© Мечтателка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за хубавите думи, Павлина! Желая ти приятен ден, изпълнен с много положителни емоции!
  • ами винаги съм знаела ,че гневът и болката раждат хубави неща-явно тази силна емоция е родила това хубаво произведение-добро е
Propuestas
: ??:??