Първа любов
Звучи в душата ми кристален звън
на капчиците в пролетта вълшебна,
от тихия ветрец люляни като в сън
на мойто детство в люлката последна.
Трепти сърцето ми като дъга,
извила се след дъжд на небосклона
и бърза да посрещне любовта
с родената в мечтите ми целувка.
Изгрява в лятната нощ над мен
луната, зареяна сред хиляди звезди.
И пръска вред рубини по земята
през клоните на белите брези.
Разнежен в здрача, с крила на птица
облъхва вятърът смълчана гръд
и раздухва тлеещи искрици
на обич, съхранена в спомен скъп.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Христова Todos los derechos reservados
