Звучи в душата ми кристален звън
на капчиците в пролетта вълшебна,
от тихия ветрец люляни като в сън
на мойто детство в люлката последна.
Трепти сърцето ми като дъга,
извила се след дъжд на небосклона
и бърза да посрещне любовта
с родената в мечтите ми целувка.
Изгрява в лятната нощ над мен
луната, зареяна сред хиляди звезди.
И пръска вред рубини по земята
през клоните на белите брези. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up