20 mar 2007, 9:15

Първа обич

Poesía

812 0 1

Невръстно бях съвсем дете,
когато ти живота ми превзе!
Стоях на партито на твойте колене,
целуваше ме и се чувствах аз добре!
От къде да знам, че в този миг ме ти превзе,
да не мога да забравя аз за теб, момче?!
Всичко наредено като в приказка си бе...
Но след дълъг сън, реалността дойде!
Не ме обичаш и тъга тъй силна ме обзе...
И в сърцето и в душата болката боде!
Де да можех още миг със теб поне...

Посветено на първата любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

if_only66 (Аз)

Много xyбав стих.Хареса ми!

2007-06-05T13:37:27+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0