20 мар. 2007 г., 09:15

Първа обич

816 0 1
Невръстно бях съвсем дете,
когато ти живота ми превзе!
Стоях на партито на твойте колене,
целуваше ме и се чувствах аз добре!
От къде да знам, че в този миг ме ти превзе,
да не мога да забравя аз за теб, момче?!
Всичко наредено като в приказка си бе...
Но след дълъг сън, реалността дойде!
Не ме обичаш и тъга тъй силна ме обзе...
И в сърцето и в душата болката боде!
Де да можех още миг със теб поне...


Посветено на първата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много xyбав стих.Хареса ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...