20 мар. 2007 г., 09:15

Първа обич

815 0 1
Невръстно бях съвсем дете,
когато ти живота ми превзе!
Стоях на партито на твойте колене,
целуваше ме и се чувствах аз добре!
От къде да знам, че в този миг ме ти превзе,
да не мога да забравя аз за теб, момче?!
Всичко наредено като в приказка си бе...
Но след дълъг сън, реалността дойде!
Не ме обичаш и тъга тъй силна ме обзе...
И в сърцето и в душата болката боде!
Де да можех още миг със теб поне...


Посветено на първата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много xyбав стих.Хареса ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...