25 ago 2013, 18:05

Първа пролетна разходка

733 0 0

Първа пролетна разходка

 

Във първия ден от пролетта

за пореден път разбрах колко хубав е света.

Със стъпки бавни привечер вървях,

за първата си пролетна разходка

и след малко погледът ми бе привлечен,

от една прекрасна бяла лодка!

Сякаш като жива, тя се рееше и прелиташе над мен,

а аз бях от светлината на тази лодка озарен!

Но след няколко секунди вятър силен се извика

и лодката за миг се изпари,

но въпреки това, много радост и 

щастие тя със себе си ми подари...

Ветрецът малко поутихна и започна да ме гъделичка,

а във небето полетя мъничка прекрасна бяла птичка!

И вятърко като пръв помощник тръгна той след нея...

Тръгна си, но аз простих му, че прогони моята бяла лодка,

която другаде щеше да продължи своята вечерна разходка.

Простих му аз, защото и той искаше да го забележа

и в това стихотворение сега ще отбележа, че не съм го аз забравил,

и благодарение на него от една тъга се бях избавил,

Той отнесе я далече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...