Първа пролетна разходка

Във първия ден от пролетта

за пореден път разбрах колко хубав е света.

Със стъпки бавни привечер вървях,

за първата си пролетна разходка

и след малко погледът ми бе привлечен,

от една прекрасна бяла лодка!

Сякаш като жива, тя се рееше и прелиташе над мен,

а аз бях от светлината на тази лодка озарен!

Но след няколко секунди вятър силен се извика

и лодката за миг се изпари,

но въпреки това, много радост и 

щастие тя със себе си ми подари...

Ветрецът малко поутихна и започна да ме гъделичка,

а във небето полетя мъничка прекрасна бяла птичка!

И вятърко като пръв помощник тръгна той след нея...

Тръгна си, но аз простих му, че прогони моята бяла лодка,

която другаде щеше да продължи своята вечерна разходка.

Простих му аз, защото и той искаше да го забележа

и в това стихотворение сега ще отбележа, че не съм го аз забравил,

и благодарение на него от една тъга се бях избавил,

Той отнесе я далече...