Aug 25, 2013, 6:05 PM

Първа пролетна разходка

731 0 0

Първа пролетна разходка

 

Във първия ден от пролетта

за пореден път разбрах колко хубав е света.

Със стъпки бавни привечер вървях,

за първата си пролетна разходка

и след малко погледът ми бе привлечен,

от една прекрасна бяла лодка!

Сякаш като жива, тя се рееше и прелиташе над мен,

а аз бях от светлината на тази лодка озарен!

Но след няколко секунди вятър силен се извика

и лодката за миг се изпари,

но въпреки това, много радост и 

щастие тя със себе си ми подари...

Ветрецът малко поутихна и започна да ме гъделичка,

а във небето полетя мъничка прекрасна бяла птичка!

И вятърко като пръв помощник тръгна той след нея...

Тръгна си, но аз простих му, че прогони моята бяла лодка,

която другаде щеше да продължи своята вечерна разходка.

Простих му аз, защото и той искаше да го забележа

и в това стихотворение сега ще отбележа, че не съм го аз забравил,

и благодарение на него от една тъга се бях избавил,

Той отнесе я далече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...