Аз чаках с часове, но ти така и не дойде и плаках със сълзи, защото ти не се яви.
Аз исках да умра, не можех да издържа и миг повече дори, защото истината боли, разбрах – не ме обичаш ти.
Аз тичах под дъжда, не можех да се спра. И спънах се в тротоара, и паднах във канала.
Събудих се във бяла стая, за миг помислих, че съм в рая, а после видях сестрата, понечих да стана – но не си усещах краката.
Сетих се за нея, моята любима: “Толкова красива, просто неповторима, моята любов, първа и последна, причината на това легло да легна… Но тя не е виновна, не, не е, виновният съм аз – глупаво момче! Защо ми трябваше да тичам, можеше да я изчакам. Може да е станало нещо с нея, кой знае? Сигурен съм, да, това е!”
Ах, тогава притесних се, зачервих се, изпотих се, извиках сестрата, казах и телефона да ми даде, набрах номера и чух гласа и “Ало, кой е?” Чух музика, чух гласове, чух грухтене – като че беше пълно със свине! Затворих, но още чувах веселия глас, разгневих се, полудях, обзе ме истински бяс. Нищо и нямаше, беше си добре, имаше гости – но какво празнуваше?
В другата стая бременна жена пометна, вместо да се натъжа, усмихнах се, защото ми просветна! Нашата среща беше не на 24-ти, а на 26-ти, а днес бе 25-ти…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравче!