31 may 2009, 18:03

Първата целувка

  Poesía
832 0 4

От палубата под дървения мост,

за първи път в живота си те срещнах

и жилите във мен и всяка кост

трепереха на тази първа среща.

Там бризовете шепнеха милувки,

дори ромонът не попари страстите,

запалени от първата целувка,

подклаждана с отблясъка на ласките...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нежно..
  • Тук има болезнена истина.Това са кратки стихове които са писани преди време за определен човек. Не очаквам точно от тях добри отзиви, въпреки че заставам зад всеки от тях с твърдението че са качествени...въпрос на вкус.
    Имам идея защо съм пренебрегнат напоследък и не се радвам на предишната си популярност. Това обаче само ме мотивира.
  • От към идея добре. Втората строфа обаче, не дава тази завършеност и кулминативност, характерна за тебе!
  • мн романти4но стихче. Браво на теб!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...