31 may 2009, 18:03

Първата целувка

  Poesía
826 0 4

От палубата под дървения мост,

за първи път в живота си те срещнах

и жилите във мен и всяка кост

трепереха на тази първа среща.

Там бризовете шепнеха милувки,

дори ромонът не попари страстите,

запалени от първата целувка,

подклаждана с отблясъка на ласките...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нежно..
  • Тук има болезнена истина.Това са кратки стихове които са писани преди време за определен човек. Не очаквам точно от тях добри отзиви, въпреки че заставам зад всеки от тях с твърдението че са качествени...въпрос на вкус.
    Имам идея защо съм пренебрегнат напоследък и не се радвам на предишната си популярност. Това обаче само ме мотивира.
  • От към идея добре. Втората строфа обаче, не дава тази завършеност и кулминативност, характерна за тебе!
  • мн романти4но стихче. Браво на теб!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...