29 ago 2012, 20:20

Първи 

  Poesía » De amor
505 0 1

 

 

 

Нежни устни докосват други,

всичко започна така помежду ни!

Целуна едно дете,

което теб обичашe.

За пръв път усетила чужди устни,

хареса ми, дори ми се сториха вкусни!

Показа ми как се обича 

и как сърце на две се разсича!

Тръгна си без звук, без стон,

а сърцето ми сякаш бе от бетон,

никой не обичаше и в никой не се вричаше!

След време пак при мен дойде - разкая се!

Искаш стари грешки да поправиш

и минута да не се бавиш!

Сега в теб видях един мъж,

който иска да ми даде всичко наведнъж.

Ето, тук съм, чакам те,

вземи ме и пак на онова място отведи ме,

където двама щастливи сме били!

Пак докосваш ме както преди,

ала сега знам, че не боли.

ОСТАНИ САМО до мен, ОСТАНИ още за ден,

че старата любов ръжда не хваща 

и за нея данък „отминало време” не се плаща!

Каквото и да казват, първият си е първи,

защото само той може да разкъса сърцето ти

и да остави следи от кърви…

МИЛИ МОЙ… ПЪРВИ

 

 

© Евелина Ковачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??