Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам,
имам раничка любима.
А пък в нея, виж – букварче
ме очаква за за другарче,
кани ме на път далечен.
Неразделни ще сме вече.
Но сега с букет е време
към школото да поема.
Прага му като прекрача,
вече ще съм първолаче!
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
Хубава вечер, Борко Бърборко!