7 feb 2006, 22:17

Първи сняг

  Poesía
1.1K 0 1
Падна първият сняг и за нощ успя за натрупа
По улиците своите мрачни, жестоки сълзи.

На пътеката, където лежи трупът –
Хора минават, оставят следи

С черен плат са покрили лицето му,
А бели снежинки търсят двете очи.

Толкова различни са черното и бялото,
Както настоящият миг и един миг преди.

И ето, че идва красивата зима
Широко разтворила за прегръдка ръце.

И за човека, който лежи на земята
Са тези снежинки и нейното студено сърце.

Със всяка зима душата ми се свива,
Очаквам храбро усмивката на пролетта.

Но тази зима обещава да е дълга
И се зарича да си вземе обратно всяка хладна сълза.

По стълбите се качвам и забравям всичко –
За мъртвия човек, за катастрофата по-рано през деня.

Отивам с бърза крачка вкъщи и през прозореца отвътре
Ще чакам , облегнала се на перваза, да дойде пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Девора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами... Аз какво съм виновна - така си беше! Представи си - прибирам се от работа, ходих до центъра - катастрофа. Мъкнка се пеша, вали сняг, изморена съм, спи ми се. Добирам се до моя блок - пред входа - полицаи. Труп. => Обстоятелства. Стихотворение.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...