7 февр. 2006 г., 22:17

Първи сняг

1.1K 0 1
Падна първият сняг и за нощ успя за натрупа
По улиците своите мрачни, жестоки сълзи.

На пътеката, където лежи трупът –
Хора минават, оставят следи

С черен плат са покрили лицето му,
А бели снежинки търсят двете очи.

Толкова различни са черното и бялото,
Както настоящият миг и един миг преди.

И ето, че идва красивата зима
Широко разтворила за прегръдка ръце.

И за човека, който лежи на земята
Са тези снежинки и нейното студено сърце.

Със всяка зима душата ми се свива,
Очаквам храбро усмивката на пролетта.

Но тази зима обещава да е дълга
И се зарича да си вземе обратно всяка хладна сълза.

По стълбите се качвам и забравям всичко –
За мъртвия човек, за катастрофата по-рано през деня.

Отивам с бърза крачка вкъщи и през прозореца отвътре
Ще чакам , облегнала се на перваза, да дойде пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Девора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами... Аз какво съм виновна - така си беше! Представи си - прибирам се от работа, ходих до центъра - катастрофа. Мъкнка се пеша, вали сняг, изморена съм, спи ми се. Добирам се до моя блок - пред входа - полицаи. Труп. => Обстоятелства. Стихотворение.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...