7 февр. 2006 г., 22:17

Първи сняг

1.1K 0 1
Падна първият сняг и за нощ успя за натрупа
По улиците своите мрачни, жестоки сълзи.

На пътеката, където лежи трупът –
Хора минават, оставят следи

С черен плат са покрили лицето му,
А бели снежинки търсят двете очи.

Толкова различни са черното и бялото,
Както настоящият миг и един миг преди.

И ето, че идва красивата зима
Широко разтворила за прегръдка ръце.

И за човека, който лежи на земята
Са тези снежинки и нейното студено сърце.

Със всяка зима душата ми се свива,
Очаквам храбро усмивката на пролетта.

Но тази зима обещава да е дълга
И се зарича да си вземе обратно всяка хладна сълза.

По стълбите се качвам и забравям всичко –
За мъртвия човек, за катастрофата по-рано през деня.

Отивам с бърза крачка вкъщи и през прозореца отвътре
Ще чакам , облегнала се на перваза, да дойде пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Девора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами... Аз какво съм виновна - така си беше! Представи си - прибирам се от работа, ходих до центъра - катастрофа. Мъкнка се пеша, вали сняг, изморена съм, спи ми се. Добирам се до моя блок - пред входа - полицаи. Труп. => Обстоятелства. Стихотворение.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...