12 abr 2008, 9:44

Първичен страх

  Poesía » Otra
703 0 3
 

Сива гълъбица високо лети

и сякаш се слива с небето оловносиво,

понесла своите свидни мечти

в сърцето си тъжно и диво.

Едва, едва тя размахва крила

под дъжда тънкоструен

и лети с тежки мисли и мокри пера

в този свят огромен и греховно буен.

Навън дъждът се усилва.

Спира полета птицата клета.

А природата властва, насилва...

От първичен страх гълъбицата е обзета.

Самотна и безпомощна

е тя пред могъщата стихия.

Природа - велика и могъща...

О, Боже, ти можеш! Умилостиви я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • природата е велика сила!!!
    и сега си връща на нас за това ,че се гавриме с нея!!!
    и това, далеч не е края...
    поздрави, Елица...!!!
  • Всички сме безсилни пред природните стихии - като тази гълъбица.
    Но ние, хората, освен "първичния страх", можем да изпитваме и преклонение пред тази недостижима мощ, пред това величие.
    И само тази сила на духа ще ни спаси - да не изглеждаме жалки...
    Поздрав и усмивки за теб, премъдра!
  • Поздрави за хубавия стих!Поражда интересни размисли.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...