Първичен страх
Сива гълъбица високо лети
и сякаш се слива с небето оловносиво,
понесла своите свидни мечти
в сърцето си тъжно и диво.
Едва, едва тя размахва крила
под дъжда тънкоструен
и лети с тежки мисли и мокри пера
в този свят огромен и греховно буен.
Навън дъждът се усилва.
Спира полета птицата клета.
А природата властва, насилва...
От първичен страх гълъбицата е обзета.
Самотна и безпомощна
е тя пред могъщата стихия.
Природа - велика и могъща...
О, Боже, ти можеш! Умилостиви я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
