12 апр. 2008 г., 09:44
Първичен страх
Сива гълъбица високо лети
и сякаш се слива с небето оловносиво,
понесла своите свидни мечти
в сърцето си тъжно и диво.
Едва, едва тя размахва крила
под дъжда тънкоструен
и лети с тежки мисли и мокри пера
в този свят огромен и греховно буен.
Навън дъждът се усилва.
Спира полета птицата клета.
А природата властва, насилва...
От първичен страх гълъбицата е обзета.
Самотна и безпомощна
е тя пред могъщата стихия.
Природа - велика и могъща...
О, Боже, ти можеш! Умилостиви я!
© Анна Попова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Всички сме безсилни пред природните стихии - като тази гълъбица.
Но ние, хората, освен "първичния страх", можем да изпитваме и преклонение пред тази недостижима мощ, пред това величие.
И само тази сила на духа ще ни спаси - да не изглеждаме жалки...
Поздрав и усмивки за теб, премъдра!
-
Поздрави за хубавия стих!Поражда интересни размисли.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и сега си връща на нас за това ,че се гавриме с нея!!!
и това, далеч не е края...
поздрави, Елица...!!!