Първите седем

Poesía

632 0 2

липсват ми първите 7 години
не помня де ги затрих
май връзката беше ми синя
а комунизмът беше триптих

уж книги четях като мишка
изяждах ги от кора до кора
а сега всяка фалшива въздишка
отнася огромна хукня

отнасям се с хората като с варели
подритвам ги нежно отзад
смея се на мечтите им смели
като Живков на парад

подигравам се стихийно
устат съм като магарица зла
всичко е толкова помийно
а бях добър, отличник без беля

де са тия седем години
де загубих моя морал
връзката май беше синя
а аз песента не съм си изпял

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

При майка ти и баща ти са 1-те седем, след тях (ако не си тръгнал на 6) тръгваш на училище

2020-10-04T15:40:50+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Ето тук си задаваш въпроси...
а отговор само един...
Първите седем... били са ти боси...
започни от сега, това е твоя трамплин.🙂

2020-10-04T15:34:26+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0