Първите седем

Poesía

637 0 2

липсват ми първите 7 години
не помня де ги затрих
май връзката беше ми синя
а комунизмът беше триптих

уж книги четях като мишка
изяждах ги от кора до кора
а сега всяка фалшива въздишка
отнася огромна хукня

отнасям се с хората като с варели
подритвам ги нежно отзад
смея се на мечтите им смели
като Живков на парад

подигравам се стихийно
устат съм като магарица зла
всичко е толкова помийно
а бях добър, отличник без беля

де са тия седем години
де загубих моя морал
връзката май беше синя
а аз песента не съм си изпял

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

При майка ти и баща ти са 1-те седем, след тях (ако не си тръгнал на 6) тръгваш на училище

2020-10-04T15:40:50+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Ето тук си задаваш въпроси...
а отговор само един...
Първите седем... били са ти боси...
започни от сега, това е твоя трамплин.🙂

2020-10-04T15:34:26+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0