Първите седем

Poetry

633 0 2

липсват ми първите 7 години
не помня де ги затрих
май връзката беше ми синя
а комунизмът беше триптих

уж книги четях като мишка
изяждах ги от кора до кора
а сега всяка фалшива въздишка
отнася огромна хукня

отнасям се с хората като с варели
подритвам ги нежно отзад
смея се на мечтите им смели
като Живков на парад

подигравам се стихийно
устат съм като магарица зла
всичко е толкова помийно
а бях добър, отличник без беля

де са тия седем години
де загубих моя морал
връзката май беше синя
а аз песента не съм си изпял

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

При майка ти и баща ти са 1-те седем, след тях (ако не си тръгнал на 6) тръгваш на училище

2020-10-04T15:40:50+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Ето тук си задаваш въпроси...
а отговор само един...
Първите седем... били са ти боси...
започни от сега, това е твоя трамплин.🙂

2020-10-04T15:34:26+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9