Първите седем

Poetry

635 0 2

липсват ми първите 7 години
не помня де ги затрих
май връзката беше ми синя
а комунизмът беше триптих

уж книги четях като мишка
изяждах ги от кора до кора
а сега всяка фалшива въздишка
отнася огромна хукня

отнасям се с хората като с варели
подритвам ги нежно отзад
смея се на мечтите им смели
като Живков на парад

подигравам се стихийно
устат съм като магарица зла
всичко е толкова помийно
а бях добър, отличник без беля

де са тия седем години
де загубих моя морал
връзката май беше синя
а аз песента не съм си изпял

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

При майка ти и баща ти са 1-те седем, след тях (ако не си тръгнал на 6) тръгваш на училище

2020-10-04T15:40:50+03:00
terita (Теодора Атанасова)

Ето тук си задаваш въпроси...
а отговор само един...
Първите седем... били са ти боси...
започни от сега, това е твоя трамплин.🙂

2020-10-04T15:34:26+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0