Винаги съм те обичала.

Първо се роди като сълза,

после беше грях във мъжки кичур,

тежък кръст, понесен във нощта.

После бяха срещи и раздели,

учеше езика на страстта,

учеше се как да ме спечелиш –

мен, родена в спомен от съня.

Винаги съм те обичала.

Мисля, че сърцето ми ще спре

във мига, във който ти се вричаш

до живот на нечие сърце.

Ще усетя, някак ще почувствам,

че си тръгваш  в тоя свят от мен.

Изведнъж не ще ми стигне въздух,

гърлото ми нещо ще дере.

Пръстите ми ще се изпотяват,

ще съм неспокойна като звяр,

думи ще престана да долавям,

а в гърдите  -  ще гори пожар!

В този миг, щастлив до твойта ДРУГА,

сред роднини и до стар баща,

вдигнал тост, забравил, че ме има -

мен, родена в спомен от съня,

всичко друго можеш да направиш,

с нея да си всяка нощ и ден,

само от любов не я целувай,

любовта я остави за мен!