Oct 5, 2012, 9:34 PM

Първо се роди като сълза

  Poetry » Love
780 0 1

Винаги съм те обичала.

Първо се роди като сълза,

после беше грях във мъжки кичур,

тежък кръст, понесен във нощта.

После бяха срещи и раздели,

учеше езика на страстта,

учеше се как да ме спечелиш –

мен, родена в спомен от съня.

Винаги съм те обичала.

Мисля, че сърцето ми ще спре

във мига, във който ти се вричаш

до живот на нечие сърце.

Ще усетя, някак ще почувствам,

че си тръгваш  в тоя свят от мен.

Изведнъж не ще ми стигне въздух,

гърлото ми нещо ще дере.

Пръстите ми ще се изпотяват,

ще съм неспокойна като звяр,

думи ще престана да долавям,

а в гърдите  -  ще гори пожар!

В този миг, щастлив до твойта ДРУГА,

сред роднини и до стар баща,

вдигнал тост, забравил, че ме има -

мен, родена в спомен от съня,

всичко друго можеш да направиш,

с нея да си всяка нощ и ден,

само от любов не я целувай,

любовта я остави за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...