5.10.2012 г., 21:34

Първо се роди като сълза

785 0 1

Винаги съм те обичала.

Първо се роди като сълза,

после беше грях във мъжки кичур,

тежък кръст, понесен във нощта.

После бяха срещи и раздели,

учеше езика на страстта,

учеше се как да ме спечелиш –

мен, родена в спомен от съня.

Винаги съм те обичала.

Мисля, че сърцето ми ще спре

във мига, във който ти се вричаш

до живот на нечие сърце.

Ще усетя, някак ще почувствам,

че си тръгваш  в тоя свят от мен.

Изведнъж не ще ми стигне въздух,

гърлото ми нещо ще дере.

Пръстите ми ще се изпотяват,

ще съм неспокойна като звяр,

думи ще престана да долавям,

а в гърдите  -  ще гори пожар!

В този миг, щастлив до твойта ДРУГА,

сред роднини и до стар баща,

вдигнал тост, забравил, че ме има -

мен, родена в спомен от съня,

всичко друго можеш да направиш,

с нея да си всяка нощ и ден,

само от любов не я целувай,

любовта я остави за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....