24 ene 2023, 10:03

Пързалка

  Poesía
410 0 0

 

По тази хлъзгава пързалка

Подхлъзвах се аз неведнъж!

И падах, ставах,

Всеки път си обещавах, че това,

ще е последен път!

Но, пак се случваше...

и пак , и пак...

Не бях глупак,

но грешката ми бе...

Прощавах!

Прощавах...

Махвах със ръка

и болките от падане -

Забравях!

Но тялото ми...

То не ги забрави

И днес обаждат се

във нощ и ден

Да ми напомнят,

за лицемерните души

Подхлъзвали ме,

Спъвали ме

И после тихичко

или пък не,

но зад гърба ми,

се присмивали!

Каквото и да е...

На времето реката

туй отнесе го...

И всеки в' времето

получи собственият си урок!

На всеки беше дадено,

от собственото си лекарство

да опита

За мен

остана болката

и това -

научих как

да се пързалям с кънки!

 

Valentina Mitova

01/23/2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...