По тази хлъзгава пързалка

Подхлъзвах се аз неведнъж!

И падах, ставах,

Всеки път си обещавах, че това,

ще е последен път!

Но, пак се случваше...

и пак , и пак...

Не бях глупак,

но грешката ми бе...

Прощавах!

Прощавах...

Махвах със ръка

и болките от падане -

Забравях!

Но тялото ми...

То не ги забрави

И днес обаждат се

във нощ и ден

Да ми напомнят,

за лицемерните души

Подхлъзвали ме,

Спъвали ме

И после тихичко

или пък не,

но зад гърба ми,

се присмивали!

Каквото и да е...

На времето реката

туй отнесе го...

И всеки в' времето

получи собственият си урок!

На всеки беше дадено,

от собственото си лекарство

да опита

За мен

остана болката

и това -

научих как

да се пързалям с кънки!

Valentina Mitova

01/23/2023