24 mar 2016, 18:30

Пъстър кръговрат

  Poesía
619 0 3

Във вишневият цвят ме разпознай.
Ще бъда аромат за мисълта ти.
Ти запомни как вишната ухае,
че кисел е плодът за същноста ти.

 

Лятото, в море ме разпознай,
но не мисли, че то е вечно тихо.
Ти виждаш само този, своят край,
на другият обаче е пенливо.

 

Есен в листопад ме разпознай
и в плода налял се от асмата,
но опива сладоста му, знай.
Не случайно есента е златна.

 

В снежният човек ме разпознай,
но помни, че топлина топи го.
С пръст в снега, пътека начертай,
но така, че тя до мен да стига.

 

След това, отново вишнев цвят...
Вече знаеш как да ме познаеш.
Целият живот е кръговрат,
но е пъстър ако ме мечтаеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...