24 мар. 2016 г., 18:30

Пъстър кръговрат

621 0 3

Във вишневият цвят ме разпознай.
Ще бъда аромат за мисълта ти.
Ти запомни как вишната ухае,
че кисел е плодът за същноста ти.

 

Лятото, в море ме разпознай,
но не мисли, че то е вечно тихо.
Ти виждаш само този, своят край,
на другият обаче е пенливо.

 

Есен в листопад ме разпознай
и в плода налял се от асмата,
но опива сладоста му, знай.
Не случайно есента е златна.

 

В снежният човек ме разпознай,
но помни, че топлина топи го.
С пръст в снега, пътека начертай,
но така, че тя до мен да стига.

 

След това, отново вишнев цвят...
Вече знаеш как да ме познаеш.
Целият живот е кръговрат,
но е пъстър ако ме мечтаеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....