Пъстър кръговрат
Във вишневият цвят ме разпознай.
Ще бъда аромат за мисълта ти.
Ти запомни как вишната ухае,
че кисел е плодът за същноста ти.
Лятото, в море ме разпознай,
но не мисли, че то е вечно тихо.
Ти виждаш само този, своят край,
на другият обаче е пенливо.
Есен в листопад ме разпознай
и в плода налял се от асмата,
но опива сладоста му, знай.
Не случайно есента е златна.
В снежният човек ме разпознай,
но помни, че топлина топи го.
С пръст в снега, пътека начертай,
но така, че тя до мен да стига.
След това, отново вишнев цвят...
Вече знаеш как да ме познаеш.
Целият живот е кръговрат,
но е пъстър ако ме мечтаеш.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
