agferdousi65 (Асенчо Грудев)
655 1637
14 nov 2023, 22:12

Пъстър сонетен венец 

  Poesía » De amor, Verso acróstico, Formas graves
619 11 25

1.

 

Денят без теб не може да е ден

усмивката ти, мила, щом я няма.

Ноември безпощадно в сива драма

дъждовен е, нехаещ и студен.

 

Оголените клони са във плен

на северния вятър... яркост пряма

не е небето... Като тъмна яма

изглеждат облаците с чар сломен.

 

И грачат гарваните в парка лудо

предричайки зловещност... По земята

изтляват и последните листа.

 

Не може, о... без тебе да е чудо

и липсваш ми, и стене самотата...

Утихва нежността през есента.

 

2.

 

Утихва нежността през есента,

защото само ти си порив свеж.

Пристъпва сякаш хищно и нощта

застилайки небрежно лека скреж.

 

В беззвездието лута се копнеж

и мислите те търсят откровено.

На влюбеност сърдечния туптеж

бленува те до болка неизменно.

 

Полета и дървета за последно

не ще изпратят лятото си живо.

Ще бъде изпитание поредно

и зима с белоснежието диво.

 

От спомена за теб, далеч от мен,

шубракът сух и тих е натъжен.

 

3.

 

Шубракът сух и тих е натъжен,

застиват струните ми като камък

и музика мажорна не звучи.

 

В очакване, за миг пак възроден,

зове от дълбините мои пламък

жадувайки лазурни две очи.

 

Не е желана нощ на гореста,

светът от мрачен студ ли ослепява?

Макар и бурята да приближава 

ти с взор мечтан яви се в утринта.

 

И в тази есен ще си любовта -

и има те - надеждата изгрява.

В природата Фортуна полудява,

а ти все още грееш с красота.

 

4.

 

А ти все още грееш с красота

и в танца на стихиите си вяра,

усмихва се духът ти под дъжда.

 

Топи се в спомен призрачната гара,

тук яростта на времето изсъсква

с гласа на вещицата грозна, стара.

 

Сияние от север ад разпръсква

до кърваво червено, сее хаос,

но види ли те гаснейки си тръгва.

 

Непобедимата ти силна младост

от теб струи с невинност на дете

и в мъката дори дарява патос.

 

Не ще те завист подла оплете,

трънакът зъл не ще те прободе.

 

5. 

 

Трънакът зъл не ще те прободе

със жилото на егото отровно,

че ти си рай и в тебе плод расте

най- сладкият, с ухание любовно.

 

Възнасяй се, животът е борба

и твоят пример е надежден полет.

Ни демони, ни грешната тълпа

ще спрат за тебе следващата пролет.

 

От поглед пръв земята днес пустее

и нивите покрива само кал,

но по- надолу семето живее

и в май ще сбъдне своя идеал.

 

Творецът не пропада в мрак нечист.

Артистът и ранен е пак артист.

 

6. 

 

Артистът и ранен е пак артист,

на сцената съдбовна има воля.

Ще изиграе цялата си роля,

не тлее като жълт отронен лист.

 

За светлото ти утре аз се моля -

да покоряваш духом вис след вис.

Не мисля, че съм празен оптимист,

за теб сърце и разум ще оголя.

 

Превъплъщавай всичко в храм свещен

и същността ми вярно ще те следва,

и огън в бездната ще накладе.

 

Венец красив на теб е посветен

и никога пред всяка лоша клетва

талантът ти не ще се поддаде.

 

7.

 

Талантът ти не ще се поддаде

на обещанията от мъглите.

Безумие от ближния краде

и му отнема с алчност бъднините.

 

Моралът е покрит от руините

на примирените душици - виж!

Безценни са мечтите, но парите

убиват свободата наша триж.

 

Да вярваш без посока, да стоиш

пред култ на самозванци е падение.

С любов света си щом не съградиш

е само страх и грях, и затъмнение.

 

Да чувствам теб е смисъла ми чист.

И в бяс, и в мраз светлик си ти лъчист.

 

8. 

 

И в бяс, и в мраз светлик си ти лъчист,

не си подвластна на химери блудни

и обич си оставаш всеотдайна.

 

И кукловод, коварен сценарист,

не би те осквернил в минути трудни.

Достойнството ти е вълшебна тайна.

 

Заветът благ от висша светлина

в душата си ще носиш необятно

и обаянието ти храна

за страдащият, ех, е многократно.

 

Не си отива лято безвъзвратно,

запазваш неговата топлина.

Стопли ме с вдъхновението златно -

о, моя истинска любов една.

 

9. 

 

О, моя истинска любов една

спаси сърцето ми от люта зима,

вземи ме в приказната си страна.

 

Докосвай с доброта необяснима

и дните ми, и нощите в съня,

природата е в теб пресътворима.

 

Стремежът ми към теб благослови

със погледа омаен на любима,

лекувай ме с целебните треви.

 

С уханния си, чудодеен чар

сред снеговете ти ме обнови

и същността ми все ще ти е дар.

 

В несгодите духът си жив доказвай.

Бъди и пламенно се извисявай.

 

10. 

 

Бъди и пламенно се извисявай

над бели равнини, над планини

и обичта най- чувствена възпявай

отново ти от сини висини.

 

Тогава Снежната кралица даже

пред теб короната си ще свали.

От халите си зли ще се откаже

разбрала, че напразно са били.

 

И първите кокичета красиво

в снега ще цъфнат свежо и копнежно,

и ручеи ще потекат пенливо

стопявайки си снеговете нежно.

 

И както в древни, славни времена

и мир ще си, и щедра добрина.

 

11.

 

И мир ще си, и щедра добрина

с усмивката сияйно уникална.

От взора ти вселената астрална

разсейва горест, пошлост и вина.

 

Явление - божествена жена...

В съзнанието мое си реална.

Зовейки ме безспир универсална

не бих се свлякъл в глуха тишина.

 

Потрепват в унес всичките ми струни...

Акорди ми нашепвай, не преставай -

прегръщай ме със творческия лъх.

 

И искрен, влюбен стих ще те целуне

и ти ще ми припомняш с весел дъх:

" Човешката душевност съхранявай! " .

 

12. 

 

 

" Човешката душевност съхранявай! " -

повтаряй ми го всеки миг и час.

С мечтание за обич ме пленявай,

преангелски звучи ми твоят глас. 

 

В привличането на красив екстаз

танцувай сред звездите плавно с мен,

да яхнем бързокрилия Пегас,

да бъдем полет вечно устремен.

 

Романсът ни ефирно съвършен

предвестник на възраждащ е живот.

В сказанията с химн непобеден

е словото за райски небосвод.

 

Аз вярвам в теб рисуваща дъгата.

Аз зная - ти си пролетта с цветята.

 

13. 

 

Аз зная - ти си пролетта с цветята,

южнякът мек... и птиците от юга

завръщащи се волно на ята.

 

Ликът ти отразяват езерата

от синевата. Същата, не друга

не ще си ти... дете на любовта.

 

Изяществото ведро на земята

събуждай с аурата си романтична.

С усмивката копринено мистична

животът тук дарявай до отрада.

 

Не гасне от лъчите светлината,

сърцето ти е благост мелодична.

Чудесна е и още по- лирична

мечтата пееща от небесата.

 

14. 

 

Мечтата пееща от небесата

възхвала е за теб неутолима,

на щастието влюбено сълзата.

 

Отново и отново фея- прима

в спектаклите си мои на съдбата,

вълшебница безспир неповторима.

 

Светлее само утрото, когато

извайва образа ти от любов

и пролетта превръща се във лято.

 

Разцъфваща и с плодороден зов

заливай ме с нектарите богато -

да чувствам откровения покров.

 

Ти слънце всетворимо си за мен.

Денят без теб не може да е ден.

 

15. МАГИСТРАЛ

 

Денят без теб не може да е ден,

утихва нежността през есента.

Шубракът сух и тих е натъжен,

а ти все още грееш с красота.

 

Трънакът зъл не ще те прободе,

артистът и ранен е пак артист.

Талантът ти не ща се поддаде

и в бяс, и в мраз светлик си ти лъчист.

 

О, моя истинска любов една

бъди и пламенно се извисявай

и мир ще си, и щедра добрина -

човешката душевност съхранявай.

 

Аз зная - ти си пролетта с цветята,

мечтата пееща от небесата.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??