Път

16 jun 2010, 9:47

Poesía » Otra

681 0 0

Не ме питай за утре...

ще бъде късно вече...

и е много трудно

сърцето да е тъй далече.

Вярвай, отдавна опитах

от тежките, смазващи рани...

по твоя път аз отдавна залитнах...

не отивай при нови кошмари..

Казваха ми - ще бъде различно,

лъгаха ми сърцето, душата...

А всичко бе до болка цинично

и разруши у мен красотата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.