26 dic 2010, 15:01

Път 

  Poesía » Filosófica
568 0 3

 

           Път

 

                                                         Душата ми от утрото до вечерта

                                                         от шарения свят е почерняла.

                                                         По дългия си път през вечността

                                                         от всеки цвят в дъгата е събрала.

 

                                                        Душата ми от вечер до зори

                                                        сияе в цветовете цяла.

                                                        Когато и последния дари,

                                                        ще се завърне вкъщи. Бяла.

 

 

© Калина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??