Пътувах дълго по света,

да търся щастие и доброта,

обходих цялата земя,

но срещнах зла съдба.

Не спрях и продължавах

по път, обсипан с бодли,

но с този път унищожавах

живот, за който ме боли.

Боли, че наранена бях,

но играх гордо и не спрях,

скитах се насам-натам,

аз търсех нещо, но какво - не знам!

Дали не исках да открадна

от теб живот частичка рай,

но в замяня ми се падна

живот без смисъл, но с край.

Дано съдбата се обърне

и щастието да ми върне,

ще мина пак през път с бодли,

но да спре да ме боли!

Дали това е краят, ми кажи,

да гледам как животът се руши,

как миналото все те дебне,

а настоящето дали ще те погледне?

По път от рози искам да вървя,

нищо че и те са с бодли,

в живота веч ще се стремя

не мен, а други да боли!