21.11.2015 г., 0:35

Път

514 0 0

Пътувах дълго по света,

да търся щастие и доброта,

обходих цялата земя,

но срещнах зла съдба.

 

Не спрях и продължавах

по път, обсипан с бодли,

но с този път унищожавах

живот, за който ме боли.

 

Боли, че наранена бях,

но играх гордо и не спрях,

скитах се насам-натам,

аз търсех нещо, но какво - не знам!

 

Дали не исках да открадна

от теб живот частичка рай,

но в замяня ми се падна

живот без смисъл, но с край.

 

Дано съдбата се обърне

и щастието да ми върне,

ще мина пак през път с бодли,

но да спре да ме боли!

 

Дали това е краят, ми кажи,

да гледам как животът се руши,

как миналото все те дебне,

а настоящето дали ще те погледне?

 

По път от рози искам да вървя,

нищо че и те са с бодли,

в живота веч ще се стремя

не мен, а други да боли!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Бръмчийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...