Пътувах дълго по света,
да търся щастие и доброта,
обходих цялата земя,
но срещнах зла съдба.
Не спрях и продължавах
по път, обсипан с бодли,
но с този път унищожавах
живот, за който ме боли.
Боли, че наранена бях,
но играх гордо и не спрях,
скитах се насам-натам,
аз търсех нещо, но какво - не знам!
Дали не исках да открадна
от теб живот частичка рай,
но в замяня ми се падна
живот без смисъл, но с край.
Дано съдбата се обърне
и щастието да ми върне,
ще мина пак през път с бодли,
но да спре да ме боли!
Дали това е краят, ми кажи,
да гледам как животът се руши,
как миналото все те дебне,
а настоящето дали ще те погледне?
По път от рози искам да вървя,
нищо че и те са с бодли,
в живота веч ще се стремя
не мен, а други да боли!
© Татяна Бръмчийска Все права защищены