20 sept 2023, 12:30

Път до сърцето ми

404 2 1

Тя върви по брега и мечтае.

Някак тихо. Наум се вълнува. 

Тя не стъпва, а сякаш играе, 

и със залеза гола танцува... 

Тя не вярваше в хорски сърца. 

Вместо тях си намираше камъни. 

Построѝ дом за свойта тъга, 

от любов досега нераздадена. 

Тя не спира пред никой и нищо. 

Всяка болка лекува със обич. 

Няма страх от живота да вдишва. 

(И дъхът на поет от град Ловеч.) 

Тя е цялата хубост в душата ми, 

и ведно - нежна сила и мощ. 

Моят смисъл, живот и съдба, 

моя клетва, молитва и прошка. 

Тя върви дълго боса по пясъка, 

и понякога плаче от липсата, 

на усмивка в очите до блясък, 

с който аз съм я гледал наистина. 

Тя е тъжна и някак блажена, 

и със страст още помни ръцете ми. 

Всички камъни нейни ще взема. 

Път да станат до мойто сърце! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.09.2023

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...