20 sept 2023, 12:30

Път до сърцето ми

402 2 1

Тя върви по брега и мечтае.

Някак тихо. Наум се вълнува. 

Тя не стъпва, а сякаш играе, 

и със залеза гола танцува... 

Тя не вярваше в хорски сърца. 

Вместо тях си намираше камъни. 

Построѝ дом за свойта тъга, 

от любов досега нераздадена. 

Тя не спира пред никой и нищо. 

Всяка болка лекува със обич. 

Няма страх от живота да вдишва. 

(И дъхът на поет от град Ловеч.) 

Тя е цялата хубост в душата ми, 

и ведно - нежна сила и мощ. 

Моят смисъл, живот и съдба, 

моя клетва, молитва и прошка. 

Тя върви дълго боса по пясъка, 

и понякога плаче от липсата, 

на усмивка в очите до блясък, 

с който аз съм я гледал наистина. 

Тя е тъжна и някак блажена, 

и със страст още помни ръцете ми. 

Всички камъни нейни ще взема. 

Път да станат до мойто сърце! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.09.2023

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...