26 abr 2019, 16:27

Път към Голгота

  Poesía
556 0 0

Вървиш приведен в уличките тесни,

тежко е, кръста свой на гърба си влачиш.

Войници с шлемове и копия те мушкат,

тълпата те замеря, името ругае.

 

Вървиш нагоре, хълма за да стигнеш,

там съдбата начертана ще посрещнеш.

Отдавна знаеш Боже що те чака,

щом с греховете наши ще се срещнеш.

 

А само преди седмица крещяха ти, Осанна,

ала делата твои сякаш бяха неразбрани.

Че хората очакваха цар днес на земята,

а по трънливите пътеки ги поведе ти към небесата.

 

Сега те съдят, кръста свой си носиш за разпятие,

приведен изтерзан да ги спасиш от греховете.

Венецът трънен те пробожда, болките разкъсват те,

изгаряш в огън, кръв капе от сърцето и бичуваното тяло.

 

Отвеждат те на хълма, там за да те разпнат,

и ще поемеш с радост греховете, нашите.

Ще предадеш духа си, после ще възкръснеш,

и с възнесението греховете взимаш в небесата.

 

А ние ще сме тук ругателите твои,

съдници без време що ще правим?

Животът пак ще си тече напред,

и хората за тебе ще забравят!

 

Те ще забравят чудесата твои,

ще гледаш ти отгоре, тях ще помниш.

А времето когато дойде пак ще слезеш,

за греховете и цената ти да ни припомниш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...