ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА

Вървя по острието на бръснача,

не мисля, нямам време за това.

Изтръпва тялото ми тленно,

но продължавам въпреки това.

Пристъпвам бавно, колебливо,

старая се - дори да чувствам неведнъж,

че нямам сили за това.

Но, въпреки това го правя,

защото вярвам в смелостта.

Къде съм тръгнал? И аз не зная.

Защо изобщо трябва да вървя?

Но, ако знаех, щях ли да се колебая,

или да бързам да вървя?

Вървя - защото мога,

а не защото искам или трябва.

Не знам - не, защото някой предполага,

а защото само Господ разполага. И лъже този,

който казва, че никога не е изпитвал страх.

Не бързам, защото мога да пропусна някой ценен миг.

Отдавна спрял съм аз,

на чуждите трапези да пирувам.

Не давя вече мъката си в алкохол.

Да пия аз от щастие мечтая,

на своята трапеза - да се радвам,

да танцувам аз танго, в което грешката не е петно.

Събуждам се, облян в студена пот.

Кошмар ли беше всичко или цената,

която трябваше да заплатя,

за да изпитам любовта?!

Не знам - но, ако е така, си струва,

дори и най-високата цена.

 - Явор Занков Мартинов