19.04.2015 г., 10:49  

Път към любовта

701 0 0

ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА

 

Вървя по острието на бръснача,

не мисля, нямам време за това.

Изтръпва тялото ми тленно,

но продължавам въпреки това.

 

Пристъпвам бавно, колебливо,

старая се - дори да чувствам неведнъж,

че нямам сили за това.

Но, въпреки това го правя,

защото вярвам в смелостта.

 

Къде съм тръгнал? И аз не зная.

Защо изобщо трябва да вървя?

Но, ако знаех, щях ли да се колебая,

или да бързам да вървя?

 

Вървя - защото мога,

а не защото искам или трябва.

Не знам - не, защото някой предполага,

а защото само Господ разполага. И лъже този,

който казва, че никога не е изпитвал страх.

Не бързам, защото мога да пропусна някой ценен миг.

 

Отдавна спрял съм аз,

на чуждите трапези да пирувам.

Не давя вече мъката си в алкохол.

Да пия аз от щастие мечтая,

на своята трапеза - да се радвам,

да танцувам аз танго, в което грешката не е петно.

 

Събуждам се, облян в студена пот.

Кошмар ли беше всичко или цената,

която трябваше да заплатя,

за да изпитам любовта?!

Не знам - но, ако е така, си струва,

дори и най-високата цена.

 

 - Явор Занков Мартинов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Мартинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....