19.04.2015 г., 10:49  

Път към любовта

700 0 0

ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА

 

Вървя по острието на бръснача,

не мисля, нямам време за това.

Изтръпва тялото ми тленно,

но продължавам въпреки това.

 

Пристъпвам бавно, колебливо,

старая се - дори да чувствам неведнъж,

че нямам сили за това.

Но, въпреки това го правя,

защото вярвам в смелостта.

 

Къде съм тръгнал? И аз не зная.

Защо изобщо трябва да вървя?

Но, ако знаех, щях ли да се колебая,

или да бързам да вървя?

 

Вървя - защото мога,

а не защото искам или трябва.

Не знам - не, защото някой предполага,

а защото само Господ разполага. И лъже този,

който казва, че никога не е изпитвал страх.

Не бързам, защото мога да пропусна някой ценен миг.

 

Отдавна спрял съм аз,

на чуждите трапези да пирувам.

Не давя вече мъката си в алкохол.

Да пия аз от щастие мечтая,

на своята трапеза - да се радвам,

да танцувам аз танго, в което грешката не е петно.

 

Събуждам се, облян в студена пот.

Кошмар ли беше всичко или цената,

която трябваше да заплатя,

за да изпитам любовта?!

Не знам - но, ако е така, си струва,

дори и най-високата цена.

 

 - Явор Занков Мартинов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Мартинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...