Apr 19, 2015, 10:49 AM  

Път към любовта

  Poetry » Love
699 0 0

ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА

 

Вървя по острието на бръснача,

не мисля, нямам време за това.

Изтръпва тялото ми тленно,

но продължавам въпреки това.

 

Пристъпвам бавно, колебливо,

старая се - дори да чувствам неведнъж,

че нямам сили за това.

Но, въпреки това го правя,

защото вярвам в смелостта.

 

Къде съм тръгнал? И аз не зная.

Защо изобщо трябва да вървя?

Но, ако знаех, щях ли да се колебая,

или да бързам да вървя?

 

Вървя - защото мога,

а не защото искам или трябва.

Не знам - не, защото някой предполага,

а защото само Господ разполага. И лъже този,

който казва, че никога не е изпитвал страх.

Не бързам, защото мога да пропусна някой ценен миг.

 

Отдавна спрял съм аз,

на чуждите трапези да пирувам.

Не давя вече мъката си в алкохол.

Да пия аз от щастие мечтая,

на своята трапеза - да се радвам,

да танцувам аз танго, в което грешката не е петно.

 

Събуждам се, облян в студена пот.

Кошмар ли беше всичко или цената,

която трябваше да заплатя,

за да изпитам любовта?!

Не знам - но, ако е така, си струва,

дори и най-високата цена.

 

 - Явор Занков Мартинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Мартинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...