26 dic 2008, 20:13

Път към рая

  Poesía
686 0 1

Път към рая

 


 

 

 

Поемам по дългия път към рая,

така прецених, че е правилно за мен.

Къде ще ме отведе той, не зная,

но ме подтикваше към утрешния ден.


Едва ли ще бъде от най-лесните,

защото иначе се губи чара.

И ходя по улиците, тесните,

покрити те от топлата омара.


Гори ме тя по босите стъпала,

но търпя заради тази награда,

че ще се отвори райската врата,

а не да чакам пред тази на ада.


Ето, пътят е към края си вече,

преминах го с гордо вдигната глава.

Времето, макар и тежко, изтече,

а от мен останаха тези слова.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стефииии, честит имен ден, душицо! :* От щастие и любов да не се отървеш! Много здраве, много късмет и вдъхновение! Прегръдки и поздрави от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....