26 dic 2008, 20:13

Път към рая

  Poesía
685 0 1

Път към рая

 


 

 

 

Поемам по дългия път към рая,

така прецених, че е правилно за мен.

Къде ще ме отведе той, не зная,

но ме подтикваше към утрешния ден.


Едва ли ще бъде от най-лесните,

защото иначе се губи чара.

И ходя по улиците, тесните,

покрити те от топлата омара.


Гори ме тя по босите стъпала,

но търпя заради тази награда,

че ще се отвори райската врата,

а не да чакам пред тази на ада.


Ето, пътят е към края си вече,

преминах го с гордо вдигната глава.

Времето, макар и тежко, изтече,

а от мен останаха тези слова.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стефииии, честит имен ден, душицо! :* От щастие и любов да не се отървеш! Много здраве, много късмет и вдъхновение! Прегръдки и поздрави от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...