26.12.2008 г., 20:13

Път към рая

680 0 1

Път към рая

 


 

 

 

Поемам по дългия път към рая,

така прецених, че е правилно за мен.

Къде ще ме отведе той, не зная,

но ме подтикваше към утрешния ден.


Едва ли ще бъде от най-лесните,

защото иначе се губи чара.

И ходя по улиците, тесните,

покрити те от топлата омара.


Гори ме тя по босите стъпала,

но търпя заради тази награда,

че ще се отвори райската врата,

а не да чакам пред тази на ада.


Ето, пътят е към края си вече,

преминах го с гордо вдигната глава.

Времето, макар и тежко, изтече,

а от мен останаха тези слова.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефииии, честит имен ден, душицо! :* От щастие и любов да не се отървеш! Много здраве, много късмет и вдъхновение! Прегръдки и поздрави от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...