Dec 26, 2008, 8:13 PM

Път към рая

  Poetry
679 0 1

Път към рая

 


 

 

 

Поемам по дългия път към рая,

така прецених, че е правилно за мен.

Къде ще ме отведе той, не зная,

но ме подтикваше към утрешния ден.


Едва ли ще бъде от най-лесните,

защото иначе се губи чара.

И ходя по улиците, тесните,

покрити те от топлата омара.


Гори ме тя по босите стъпала,

но търпя заради тази награда,

че ще се отвори райската врата,

а не да чакам пред тази на ада.


Ето, пътят е към края си вече,

преминах го с гордо вдигната глава.

Времето, макар и тежко, изтече,

а от мен останаха тези слова.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стефииии, честит имен ден, душицо! :* От щастие и любов да не се отървеш! Много здраве, много късмет и вдъхновение! Прегръдки и поздрави от мен!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...