Път към рая
Поемам по дългия път към рая,
така прецених, че е правилно за мен.
Къде ще ме отведе той, не зная,
но ме подтикваше към утрешния ден.
Едва ли ще бъде от най-лесните,
защото иначе се губи чара.
И ходя по улиците, тесните,
покрити те от топлата омара.
Гори ме тя по босите стъпала,
но търпя заради тази награда,
че ще се отвори райската врата,
а не да чакам пред тази на ада.
Ето, пътят е към края си вече,
преминах го с гордо вдигната глава.
Времето, макар и тежко, изтече,
© Стефка Георгиева All rights reserved.