22 oct 2007, 13:58

Път към теб 

  Poesía
1269 0 2
Не виждам щастие в твоите очи,
а напиращи сподавени сълзи,
вплетени в ресници от обида
и от несбъднати мечти.

Не те ли радва пролетния звън
на вятъра в разлистени дървета
и песента на птичките -
заглъхнала отвън,
скрита зад дебелите пердета.

А какви ли мисли се бушуват
зад събраните вежди?
Там, където съвсем до скоро
беше само: “Ти”.

И задавайки си безброй въпроси,
търся път към теб.
Отговори аз не прося,
нито включване в дневен ред.

Любовта позабравена
желая да усетя,
онзи трепет - на жена.
Нека път намерим във полето
от разбити в самота сърца.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??