Път към теб
Не виждам щастие в твоите очи,
а напиращи сподавени сълзи,
вплетени в ресници от обида
и от несбъднати мечти.
Не те ли радва пролетния звън
на вятъра в разлистени дървета
и песента на птичките -
заглъхнала отвън,
скрита зад дебелите пердета.
А какви ли мисли се бушуват
зад събраните вежди?
Там, където съвсем до скоро
беше само: “Ти”.
И задавайки си безброй въпроси,
търся път към теб.
Отговори аз не прося,
нито включване в дневен ред.
Любовта позабравена
желая да усетя,
онзи трепет - на жена.
Нека път намерим във полето
от разбити в самота сърца.
а напиращи сподавени сълзи,
вплетени в ресници от обида
и от несбъднати мечти.
Не те ли радва пролетния звън
на вятъра в разлистени дървета
и песента на птичките -
заглъхнала отвън,
скрита зад дебелите пердета.
А какви ли мисли се бушуват
зад събраните вежди?
Там, където съвсем до скоро
беше само: “Ти”.
И задавайки си безброй въпроси,
търся път към теб.
Отговори аз не прося,
нито включване в дневен ред.
Любовта позабравена
желая да усетя,
онзи трепет - на жена.
Нека път намерим във полето
от разбити в самота сърца.
© Надежда All rights reserved.
