Път към теб

Oct 22, 2007, 1:58 PM

Poetry

1286 0 2

Не виждам щастие в твоите очи,
а напиращи сподавени сълзи,
вплетени в ресници от обида
и от несбъднати мечти.

Не те ли радва пролетния звън
на вятъра в разлистени дървета
и песента на птичките -
заглъхнала отвън,
скрита зад дебелите пердета.

А какви ли мисли се бушуват
зад събраните вежди?
Там, където съвсем до скоро
беше само: “Ти”.

И задавайки си безброй въпроси,
търся път към теб.
Отговори аз не прося,
нито включване в дневен ред.

Любовта позабравена
желая да усетя,
онзи трепет - на жена.
Нека път намерим във полето
от разбити в самота сърца.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sweet_bear (Лина Пламенова)

2007-10-22T17:14:33+03:00

Браво!много ми хареса!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-22T15:00:53+03:00

Много хубаво стихотворение.
С обич, мила Надежда.