Не виждам щастие в твоите очи,
а напиращи сподавени сълзи,
вплетени в ресници от обида
и от несбъднати мечти.
Не те ли радва пролетния звън
на вятъра в разлистени дървета
и песента на птичките -
заглъхнала отвън,
скрита зад дебелите пердета.
А какви ли мисли се бушуват
зад събраните вежди?
Там, където съвсем до скоро ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up