ПЪТЕЧКА

Човек върви по своята пътечка.

Току виж - стигнал кръстопът.

В дясно свил - може да го срещне мечка,

в ляво - вълци да го обкръжат.

Човекът спира, чуди се и мае:

кой ли път да хване, Боже мой?

Направо ако си върви, не знае

дали така ще брод открие той.

Не е ли често тъй и във живота?

Вървиш напред, току виж - спреш!

Понесъл кръста тежък към Голгота,

не знаеш що те чака занапред.

Задача трудна има да решаваш,

безброй отговори да дадеш.

Накрай, сломен, без сили ти оставаш.

Времето отлита, без да разбереш.

И тъй - животът кратък отминава,

уж все направо ти вървиш,

в пътека малка кривнал си - уж права,

а лука си сгазил, току виж.

Без туй  назад, напред, наляво, дясно,

земята да е пълна със светци,

а тъй, понякога и да е опасно,

живи хора сме, дори слепци.

Но грешките - поука те ни дават,

за новите си имаме ищах.

Да бъдем живи те ни позволяват.

Не икони, мъртви като тях.